Deprecated: mysql_connect(): The mysql extension is deprecated and will be removed in the future: use mysqli or PDO instead in /home/mezdrabg/public_html/sela/ochindol/cms/db_php.php on line 9
Официален сайт на село Очиндол - История
История

Очин дол е старо селище и съществува с днешното си име от преди падането на България под турско робство.От незапомнени времена то е било средище на района. Името на селцето произлиза от естественото разположение на местността, която позволява да има голям кръгозор. На югоизток погледа стига до Ботевградсия балкан, а на юг-до манастира Седемте престола и връх Издремец,а на запад-до Заножкия балкан.

Местността е открита срещу слънцето, което ще рече-око, очи и местото върху, което е разположено селото-дере, наречено от местните хора-дол, Очин дол. Първоначално селцето е било разположено в местността Мирово селище на 1 км от сегашното и на 300 м. от местността Просветица, където е била построена църква от ранното християнство.

 

От  незапомнени времена, то било средище на района, за което свидетелстват следните факти: на 300м. в местността Манастирището има останки от основа на църква, вероятно обслужвала селото, когато е било на старото място Мирово селище. При разработването на парцели за засаждането на трайни насаждения, се разкриват останки от основи на постройки и глинени съдове. Намерен е камък от ръчна воденицаза мелене на жито и царевица. Жилищата са били предимно дървени колиби покрити с шума и папрат. В последствие жилищата са били иззидани от камък, но покривите били пак от шума и папрат. Тези така наречени шумарки просъществуват до края на 19 век и началото на 20 в. След това покривите от слама, папрат и шума, били подменени с каменни плочи вадени от кариери. Къщите са били наземни с пръстен под, с една, две и три стаи.

Неможе да се каже през коя година и на кой век епидемията "чума" унищожава голяма част от жителите на селото. Част от семействата се спасяват, като се разпръснали из района и прекъсват всякакви контакти по между си.

По предание едно от семействата се настанило край Видинов камък, а друго край Ценков камък. Тези камъни са огромни скали,служейки за подслон на семействата и са нареченис имената на главите на семействата. Тези скали се намират на километър южно от старото селище и разделени от Жабокръксото дере.

Местността е така разположена, че можели да контактуват въздушно чрез говорене. По този начин семействата успели да се спасаят от епидемията.

След като отминала епидемията, оцелелите се заселват на днешното място около двата извора съществуващи и днес, наречени от местните хора Горен и Долен кладенец. За страшната епидемия се съди по масов гроб, разкрит през 1920-1930г.

Масовия гроб се намирал в местността Гърбавец при засаждането на селскостопански култури. Няма друг народ в Европа, който да бъде така жестоко погазван и да успее да съхрани своята идентичност. Село Очин дол е открито от турците на 23.09.1453г. Това  е видно от един турски документ, в който пише дословно:Тимар на Съгрлу Иса село Очин дол 32 домакинства и приход 1420 акчета.

 

Издевателствата на Българският народ и неговите материални и духовни ценности ни подсказват, че църквата в местността Пресветица е била срината до основи, след като е било открито селото. Из Искърското дефиле са действали хайдути. За борба с тях турсото правителство е създало въоражени команди. За тяхната издръжка, населението било облагано с допълнителни данъци.Основен поминък по онова време било животновъдството. В центъра на селото, местността Градинището, се намирала сграда, в която са отсядали турците и местните хора се редели да платят данъка си.Някои от данъците се плащали в натура,имало данък за овчето месо,кожите,събирали стада и потегляли през Балкана за Истамбул.Така през петвековното турско робство, жителите на Очин дол са успели да оцелеят. Те се занимавали с животновъдство и земеделие,произвеждали главно картофи, ръж и овес.През периода на 1900 година,населението се увеличава, разработват се все повече земеделски площи. В самото начало на 20 в. , гръцка  компания  започва да развива и добиването на медна руда. С разработването на мина Плакалница, се осигурява допълнителен поминък на хората, финансовото положение се подобрява, започват строежите на двуетажни къщи от каменни плочи, вместо от онези със шума и папрат.През 1930 година, мината спира работа и хората отново се връщат къв животновъдството и земеделието, но скалистия и силно пресечен терен на Очин дол, прави извънредно труден живото на населението и тук миграцията е силно изразена.Някои мъже са работили в кариерите  на жп гара Елисейна.